Хисаря

Град Хисаря

Хисаря е град в Южна България. Намира се в област Пловдив и е административен център на община Хисаря.

Населението на град Хисаря към 15 март 2017 г. е 7011 души по настоящ адрес. По данни на НСИ населението на града към 31 декември 2018 е 6362 жители.

Град Хисаря се намира в централната част на България, под южните склонове на Средна гора, на 346 m н.в. Отстои на 44 km северно от областния град Пловдив и 24 km южно от град Карлово.

Релефът е оформен от плавния преход от склоновете на Средна гора към Горнотракийската низина.

Климатът е преходно-континентален с топла и мека зима. Снежната
покривка се задържа средно 27 дни в годината. Климатични стойности –
средна лятна температура: 21,4 °C; средна зимна температура: 1,1 °C;
средна годишна температура: 11,5 °C; средни годишни валежи: възлизат на
500 l/m², по изразени през месеците юни и ноември. Пролетта е ранна и
сравнително топла, лятото се характеризира с високи температури (юли и
август), ниска влажност и слаби ветрове. Есента е слънчева, топла и
продължителна. Преобладават източните ветрове със средна годишна скорост
1,1 m/s. Силните и бурни ветрове са рядкост, което е много благоприятно
за зимния сезон.

История

Хисаря (наричана Диоклецианопол,
Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица) има богата хилядолетна
история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по
тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо
селище още преди V-IV хил. пр. Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриското царство. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан
му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни
крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По
своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата
на римския град Диоклецианопол се нарежда сред първите места в Европа.
На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната
крепостна порта се извисява на 13 m. Крепостта е имала 44 кули.

В античния град се е влизало през 4 големи порти. Градската
архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина
сълза. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда
(резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито
помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена
близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около
2000 m². Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода.

Комплексът от представителните сгради в парк Момина сълза включва и амфитеатъра.
Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази
епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от
типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с
животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните
на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена
е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била
построена банската сграда при извор Момина баня, където и сега е запазен
керамичен надпис, дълъг 16 m, с имената на римските съимператори Максимиан Галерий и Лициний-баща.

След въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя
през първите десетилетия на IV в., Диоклецианопол се превръща във важен
християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10
раннохристиянски базилики от периода IV-VI в. отразяват особеностите в
развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и
днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява
единствената открита двукорабна базилика № 1, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. Апсидата
ѝ е тристранна. В историческите извори се съобщава, че по това време
градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Некрополите
на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На
около 300 m южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е
запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си
коридор, гробна камера и пъстроцветна подова мозайка.

Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.

Възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините
на античните и средновековни сгради малко селище било наречено Хисар.
На турски и арабски език „хисар“ означава „крепост“, но първоизточник е
„Caesarea“, „царски град“, име, което може да се е използвало през
вековете като отправка за миналата му царска слава. През 1942 г. село
Хисар се слива със съседното Момина баня и е наименувано Хисар-Момина баня. През 1964 г. е обявено за град с името Хисаря.

Събития

• Март, на Сирни Заговезни – кукерско шествие по улиците на града – „джумали“
• 1 – 3 май – Национален младежки конкурс за популярна песен „Петнадесет лалета“
• Първата седмица на юни – Празници на града и минералната вода
• Началото на юни – Театрален фестивал за аматьорски състави
• Балкански шампионат по фолклор „Евро фолк – Жива вода 2012“ (8 – 12 юни 2012 г.)

Местни събори:

• 29 юни – в квартал Миромир
• 15 август – в квартал Момина баня
• 2 май – в квартал Веригово

Местоположение

Хисаря се отличава с 22 минерални извора с различни физико-химични
характеристики и температура и с доказани лечебни свойства – 16
естествени и 6 дълбоко сондирани. Всички води са бистри, безцветни,
термални и с приятни питейно-вкусови качества. По химични свойства са натриево–сулфатно–хидрокарбонатни, с висока алкална
реакция и ниска твърдост. Преобладаващо е съдържанието на
хидрокарбонати и натрий. Съдържат минерали от 170 до 275 mg/l и попадат в
категорията на слабо минерализираните води (под 2 g/l).

Минералните води от гр. Хисаря се използват както за питейно
лечение на бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни
заболявания, така и за къпане при лечение на заболявания на
опорно-двигателния апарат, на обмяната на веществата и ендокринната
система и гинекологични заболявания.

В града се поставят основите на организираното балнеолечение в
България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава
„Правилник за експлоатация на хисарските бани“. В лабораторията на
Санитарния съвет в Пловдив чешкият химик Состержонек прави химически
анализ на водата от пет хисарски извора – това е първият химически
анализ на минерална вода в България.

Минералната вода от извор Момина баня е с най-високо съдържание на радон
(160 емана) и температура 41 °C, което я прави най-подходяща за
лечението на бъбречно-урологични заболявания и заболявания на
опорно-двигателния апарат. Радиоактивността на минералната вода, особено
на „Момина баня“, дава възможност за провеждане на радонови инхалации. Водата е без мирис, с приятен вкус. Един от изворите, които Состержонек изследва през 1882 г. е именно Момина баня.

Минералната вода на извор Момина сълза има температура 42 °C и съдържа много микроелементи – манган, цинк, кобалт, мед и др. Използва се за питейно лечение предимно на стомашно-чревни заболявания. Това е най-вкусната хисарска вода.

До водопийния павилион Момина сълза е чешмата Стублата, водата от която е най-хладка – 31 °C и се ползва за промиване на очите .
В този район в радиус от 100 m са разположени няколко извора с различно
химическо съдържание и температура. Топлица е най-горещият извор с
51 °C и върху него е била построена първата баня, използвана още през
римската епоха. Водата се използва за балнеолечение, подходяща е при
гинекологични заболявания. До него е извор Бистрица, с температура на
водата 45 °C. Използва се само за къпане. Подходяща е за кожни
заболявания – освежава кожата, прави я нежна и красива. Срещу тях е
разположен изворът Свежест. Водата в банята е с температура 41 °C, а в
басейна се охлажда до 37 °C. Използва се за лечение предимно на неврози.

До този комплекс от минерални извори са останките на най-голямата
римска баня, открити през 1935 г. Археолозите датират строежа от IV в.
Банята е градена със смесена зидария, с дебелина на стените 1 – 2 m.
Подът и стените са били облицовани с бял мрамор. Имало е помещения за
топла и студена баня, място за почивка, два басейна, с размери 15х5 m и
дълбочина 1,40 m. В други, специални помещения, след къпането са се
извършвали лечебни

Римски терми с главния вход

Римски бани

Калдариум в римска баня

Термален басейн

процедури – масажи и намазване с благовонни масла. Към банята имало и нимфеум
– светилище на нимфите, почитани като божества на изворната и лековита
вода. В банята е имало хипокаустна система за отопление. Керамични тръби
отвеждали топлата вода под мраморните плочи на пода, а нагоре, между
двойните стени, се насочвала топлата пара.